Hello fellas

by **The Devil.** Нед Дек 20 2015, 23:54

Затварям очи.
Вече няма лято, тоест от онова светещото, топлото, задушното. Задушаващото.
Един от онзи дни е, в които сякаш небето се разделя на две и през процепа се разпиляват литри вода, разбити на малки еднотипни капки. Слаби войници, но плътни до толкова, че щом няколко те уцелят и вече си мокър до костите на мозъка ти. Работеха в екип.
Отварям ги.
Стаята е тъмна както се предполагаше да е в къща оставена без ток. Изоставена. А аз неканен се разхождам в нея, оставящ водата да се спусне надолу по мен, мокрейки пода. Старото дюшеме скърца под тежеста на тялото ми. Спирам се и събувайки се ритам нервно обувките си на другия край на коридора. После продължавам надолу по него, изкачвайки се по започващите стълби. Прашни, мръсни, викащи с пищящо тънкия си глас да изчезвам, да се махам от тук. Ала аз продължавам нагоре. Придвижвайки се съличам бялата риза от мен, оставяйки я на парапета. Стъпрях се да не я скъсам, не знам как, но успях.
Втори етаж. Не.
Нагоре... трети етаж. Не
Чак етаж по-нагоре се спирам пред заключената врата.
Въпреки лъжливото спокойно поведение, нервите в пръстите разтреперват силно ръцете ми. Искам да счупя нещо, Искам да разбия къщата, да я направя на трески, после да я изгоря, гледайки я, присмивайки й се. Показвайки й ясно, че аз... аз, Дяволът контролирам нея, а не тя мен.
Не тя мен.
Облягам се на избелялата и увехтяла врата. Поставям първо длани, после и чело. Дъба е мокър и почти се руши под агресивния ми дъх. Стискам челюст и щом налагам лек натиск с ръцете си, тя поддава, строполясвайки се пред мен. Дига прах, кълбо прераснало в облак сивота, която се залепя по-гърлото ми и ме кара да се изкашлям силно.
Проглеждам.
А мен гледаха ме чифт очи. Дълбоки и черни.
Вглеждам се в погледа, вглеждам се по-дълбоко в него, стискайки челюстта си, а накрая усещам онова странно чувство, което заспиващия получава миг преди да заспи. Сякаш пада, не от леглото, а от самия край на света. И после в едното нищо, тялото му се засмуква от пространството, докато не отвори сънените си очи.
Примигам.
И малко пламъче плъзна по дланта ми, целувайки паркета. Ще изгори, цялата постройка ще бъде пожертвана един път завинаги, връщайки ме обратно у дома.
Обратно в пепелта и огъня. В техния Ад, в моя дом.
Затварям ги отначало.

by **Mr. Nobody** Нед Дек 20 2015, 23:57

Одобрен си, Дяволе. Hello fellas 4178477507

Hello fellas

Hello fellas

Re: Hello fellas